ЕСПА - ДЕЦАТА

РАДОСТТА ОТ ЕСПА
песен на ЕСПА

Sorry, your browser doesn't support Java(tm).

Щастието

Какво е щастието? То е като красива птичка, която всички се опитвата да уловят и да притежават. И когата един човек тръгне да я търси с увереността, че ще успее да я намери, и с усмивката, че ще има възможността да я притежава, намира я и се хвърля върху нея, тя литва високо в небесата и отлита надалеч. Тогава този човек пак тръгва да я търси все още толква бодър, намира я, хвърля се върху нея и тя пак отлита надалеч. Той не се отказва ,става и тръгва с бодра крачка към мястото, където я е мернал за последно. И отново я намира. Промъква се бавно към нея. Протяга ръката си и я хваща. И тогава какво осъзнава той? Ключът към щастието е не притежаването на птичката, а пътят който е изминал, за да я хване. Той я пуска пак. Тя отлита и той тръгва с бодра крачка и с усмивка на лице към мястото, където я е мернал за последно.

Янко Манолов
7 клас

Какво е самотата? Какво е да си самотен? Самотата е може би най-ужасното нещо на света. Да си самотен. Да няма с кого да споделиш щастливите и тъжни мигове от живото си. Това е самотата. Когато си самотен целият свят е сив, черен и мрачен. Самотата те поглъща, свива те и те задушава. Когато си самотен не чувстваш нищо. Не усещаш света наоколо. Ти чувстваш само празнота. Не пожелавам дори на най-големия си враг да е самотен. Да нямаш приятели е нещо ужасно. Да няма с кого да се посъветваш или да изкажеш болката си. Най-лошото е, че понякога човек има много приятели, но все пак се чувства самотен. Защо? Та нали не е сам. Никой не може да обясни защо човек е самотен. Нито един лекар, нито един психолог, нито един философ. Дори самият човек, който е самотен, не винаги знае защо е така. Самотата е състояние, което не може да се обясни. Тя идва в най-неочакваните моменти и ти започваш да потъваш в нея, докато не дойде спасение или не се удавиш. Когато си самотен, трябва сам да потърсиш изход. Не трябва да се оставяш самотата да те обвие. Никой не може да те избави от самотата, ако сам не се спасиш.

Александър Велинов

Моята коледна мечта

Всички мечти са хубави. Но най-хубави са не тези, които са материални, а тези които са за душите ни. Моята коледна мечта е не една, а много. Искам всички хора по света да открият топло място, за да прекарат коледните дни не само с къс хляб и навън, отхвърлени от всички, а да бъдат на топло, да са радостни, че идва Коледа. Коледа е един прекрасен християнски празник и мечтая в коледната вечер, всички да получат малко любов и се надявам да се случи на всеки. Защо толква хора умират навън гладни? Защо толква хора нямат пари да си купят хляб? Защо трябва да си задаваме такива въпроси.? Дано Божият син, който се ражда в тази нощ, да им помогне! Искам моето семейство и всички други да са здрави! Дано моите мечти да се сбъднат!!!

Любомила Йорданова
4а клас

Магията, наречена любов...

Чистите трепети на любовта възвисяват духа и човек разбира, че дори ако е дошъл на този свят само за да изпитва това прекрасно чувство, пак си е струвало да понесе страданията на земния живот. Всеки знае или поне ще разбере, че любовта не познава възраст, защото тя носи очарование и радост, която всички хора могат да изпитват. Когато човек е влюбен, мечтите минават всякакви граници и тогава се подразбира, че любовта е мечта, подир която човек върви цял живот. Но не само когато човек е влюбен, а и когато е нещастен. Както казва известната френска писателка Ан Стал: "Започвайки да мечтаете за нещо, първо помислете: а ако изведнъж се сбъдне?"

Море от диаманти

Море от диаманти лее се в нощта.
Белите сапфири оглеждат се в една река.
Кристални, мънички цветчета със светулките се заиграват.
Големи житни полета от класове заискряват.

Децата къпят се на лунна светлина в сапфирената долина.
Те смеят се и заиграват с бистро - чистата вода.
И ето слънцето изгрява.
И топлите лъчи грейват в техните очи.

Ива Янкулова
5а клас

Звезда на любовта

Една вечер аз гледах в прекрасното синьо небе и там видях една искрящо различна звезда. Тогава се сетих за теб. За теб любов. Звездата продължи да свети. Тя бе като светулчица, която носеше вести из града. Но светулката си тръгна и дойде деня. Може би една звезда ще промени света?

Ива Янкулова
3а клас

Щастието

Няма абсолютно щастие. Всеки може да си мисли, че е абсолютно щастлив, но аз мога да ги уверя, че абсолютно щастие няма. Винаги има още нещо. Нещо, което човек винаги иска, към което винаги се стреми да го постигне, и когато го направи, си намира нова цел в живота. От друга страна щастието съществува. То е навсякъде.

Самотата

Какво е самотата - чувство или състояние? Самотата означава да си сам някъде във вечността, за да си отпочинеш от живота. Не, това не е самота, а почивка. Самотата не те изчаква и не пита: "Хайде! Готов ли си? Идвам!" Не, тя идва, когато тя реши. Независимо от това, дали човек е готов или не. Тя пристига, без да пита. Самотата връхлита и изведнъж всичко свършва.

Какво мисля за любовта

Любовта е едно от най-прекрасните чувства на света. Хората са създадени, за да обичат и да бъдат обичани. Би трябвало да има повече любов, а не омраза, но за жалост в днешно време преобладава омразата. Ако нямаше любов, нямаше да ни има и самите нас. Аз мисля, че няма човек на земята, който да не обича. Любовта, както всички чувства, има сладка и горчива страна. Моето мнение е, че при нея преобладава сладката страна.
Чувал съм, че първата любов е най-сладка, но също така и най-горчива.

Огнището

Мрак. Тишина. Искра в тъмнината и после топлина. Пламъци, огън, стихия, бушуване. Огнени дръзки езици, горещи, парещи, режещи пипала. Пожар! Море от лава, огнени подскоци, разтопени чувства, въглени, поглъщащи вълни от жар и жега. Пожар. Пожар. Пожар! Сняг. Сняг. Замръзващо, сковано, втърдено ледено сърце, заскрежено, угасващо, бледо. Умиращо. Треперещо. Така умира едно човешко същество от студ, а обградено с жега. Защо? През пламъците и бушуващата лава замръзва едно сърце. Да. Защото отвътре е празно. Защото душата умира, угасва, самотна, гладна, жадуваща. Защото едно човешко същество не се е сетило, че душата му е това, което му дава живот, това, което го прави човек. И съществото живяло без да чувства, без да бъде чувствано. Живяло е от топлината на тялото, а душата е оставило в леда. И обграден от пламъци, човекът умира, сковаван от студа. Студа на собствения си страх. Страх да чувства. Лежи в снега и бавно затваря очи. А небето плаче. И падат снежинки. Като сълзи от звезда. Като малки късчета стъкло, залепващи парчетата от една чуплива човешка душа. Сега! Сега човекът е прорязан сякаш от ледена стрела право в сърцето. Първото чувство. Тъга? Любов? Не знае. Но продължава да чувства. И отваря очи, става, оживява. И чувства. Чувства. Събаря стени, руши, разкъсва окови, кърти, пречупва железни решетки. И се учи да чувства. Защото само, когато се научиш да обичаш и когато се научиш да плачеш, можеш с право да се наречеш човек. И тогава можеш да откриеш себе си. В истинския земен свят. Да откриеш душата си и да я помолиш за прошка. Да съумееш да бъдеш човек. Огън. Огън. Пламъци. Течащи струи огнен, карамел. Попиващи, пламтящи полета, поглъщащи звездни гори. И истински, жарки небета, пламтящи, горящи звезди. Стихия. Стихия. Огън. Пожар. Пожар!!! Огнище. Огнище. Човешкото малко огнище. Малката, изгаряща бавно от пламтящи чувства душа. Пламъци…Огън…Стихия…

Янко Манолов


	"Училище на радостта"- Марина 3 кл. "ЕСПА е осмото чудо на света" - Яна 2 кл. "В ЕСПА всеки ден е празник" - Алекс 1 кл. "Единственото, което не обичаме тук са ваканциите"- Веси 4 кл. "ЕСПА е една мечта!" - Люси 5 кл.


	*Моята ЕСПА* За ЕСПА мисля аз в този дълъг час. Мисля си: "Как ли ЕСПА да опиша и с думи да напиша?" Дълго мислих, мислих, и накрая нещичко измислих. Нещо простичко и ясно, но с чувство прекрасно: ЕСПА е целият свят, но нарисуван, не с един единствен цвят! Тук изучаваме всичко за света и учим с наслада в часа. И любов ЕСПА ни дарява и детето в живота преуспява. Но освен всичко това ЕСПА учи ни на труд!!!
	Яна Калчева
	*Щастието*
	Какво е щастието? То е като красива птичка, която всички се опитвата да уловят и да притежават. И когата един човек тръгне да я търси с увереността, че ще успее да я намери, и с усмивката, че ще има възможността да я притежава, намира я и се хвърля върху нея, тя литва високо в небесата и отлита надалеч. Тогава този човек пак тръгва да я търси все още толква бодър, намира я, хвърля се върху нея и тя пак отлита надалеч. Той не се отказва ,става и тръгва с бодра крачка към мястото, където я е мернал за последно. И отново я намира. Промъква се бавно към нея. Протяга ръката си и я хваща. И тогава какво осъзнава той? Ключът към щастието е не притежаването на птичката, а пътят който е изминал, за да я хване. Той я пуска пак. Тя отлита и той тръгва с бодра крачка и с усмивка на лице към мястото, където я е мернал за последно.
	Янко Манолов 7 клас
	*Самота*
	Какво е самотата? Какво е да си самотен? Самотата е може би най-ужасното нещо на света. Да си самотен. Да няма с кого да споделиш щастливите и тъжни мигове от живото си. Това е самотата. Когато си самотен целият свят е сив, черен и мрачен. Самотата те поглъща, свива те и те задушава. Когато си самотен не чувстваш нищо. Не усещаш света наоколо. Ти чувстваш само празнота. Не пожелавам дори на най-големия си враг да е самотен. Да нямаш приятели е нещо ужасно. Да няма с кого да се посъветваш или да изкажеш болката си. Най-лошото е, че понякога човек има много приятели, но все пак се чувства самотен. Защо? Та нали не е сам. Никой не може да обясни защо човек е самотен. Нито един лекар, нито един психолог, нито един философ. Дори самият човек, който е самотен, не винаги знае защо е така. Самотата е състояние, което не може да се обясни. Тя идва в най-неочакваните моменти и ти започваш да потъваш в нея, докато не дойде спасение или не се удавиш. Когато си самотен, трябва сам да потърсиш изход. Не трябва да се оставяш самотата да те обвие. Никой не може да те избави от самотата, ако сам не се спасиш.
	Александър Велинов
	*Моята коледна мечта*
	Всички мечти са хубави. Но най-хубави са не тези, които са материални, а тези които са за душите ни. Моята коледна мечта е не една, а много. Искам всички хора по света да открият топло място, за да прекарат коледните дни не само с къс хляб и навън, отхвърлени от всички, а да бъдат на топло, да са радостни, че идва Коледа. Коледа е един прекрасен християнски празник и мечтая в коледната вечер, всички да получат малко любов и се надявам да се случи на всеки. Защо толква хора умират навън гладни? Защо толква хора нямат пари да си купят хляб? Защо трябва да си задаваме такива въпроси.? Дано Божият син, който се ражда в тази нощ, да им помогне! Искам моето семейство и всички други да са здрави! Дано моите мечти да се сбъднат!!!
	Любомила Йорданова 4а клас

	Магията, наречена любов...
	Чистите трепети на любовта възвисяват духа и човек разбира, че дори ако е дошъл на този свят само за да изпитва това прекрасно чувство, пак си е струвало да понесе страданията на земния живот. Всеки знае или поне ще разбере, че любовта не познава възраст, защото тя носи очарование и радост, която всички хора могат да изпитват. Когато човек е влюбен, мечтите минават всякакви граници и тогава се подразбира, че любовта е мечта, подир която човек върви цял живот. Но не само когато човек е влюбен, а и когато е нещастен. Както казва известната френска писателка Ан Стал: "Започвайки да мечтаете за нещо, първо помислете: а ако изведнъж се сбъдне?"
	Дария
	*Море от диаманти*
	Море от диаманти лее се в нощта. Белите сапфири оглеждат се в една река. Кристални, мънички цветчета със светулките се заиграват. Големи житни полета от класове заискряват. Децата къпят се на лунна светлина в сапфирената долина. Те смеят се и заиграват с бистро - чистата вода. И ето слънцето изгрява. И топлите лъчи грейват в техните очи.
	Ива Янкулова 5а клас






	Звезда на любовта
	Една вечер аз гледах в прекрасното синьо небе и там видях една искрящо различна звезда. Тогава се сетих за теб. За теб любов. Звездата продължи да свети. Тя бе като светулчица, която носеше вести из града. Но светулката си тръгна и дойде деня. Може би една звезда ще промени света?
	Ива Янкулова 3а клас
	Щастието
	Няма абсолютно щастие. Всеки може да си мисли, че е абсолютно щастлив, но аз мога да ги уверя, че абсолютно щастие няма. Винаги има още нещо. Нещо, което човек винаги иска, към което винаги се стреми да го постигне, и когато го направи, си намира нова цел в живота. От друга страна щастието съществува. То е навсякъде.
	Марти
	Самотата
	Какво е самотата - чувство или състояние? Самотата означава да си сам някъде във вечността, за да си отпочинеш от живота. Не, това не е самота, а почивка. Самотата не те изчаква и не пита: "Хайде! Готов ли си? Идвам!" Не, тя идва, когато тя реши. Независимо от това, дали човек е готов или не. Тя пристига, без да пита. Самотата връхлита и изведнъж всичко свършва.
	Габи
	Какво мисля за любовта
	Любовта е едно от най-прекрасните чувства на света. Хората са създадени, за да обичат и да бъдат обичани. Би трябвало да има повече любов, а не омраза, но за жалост в днешно време преобладава омразата. Ако нямаше любов, нямаше да ни има и самите нас. Аз мисля, че няма човек на земята, който да не обича. Любовта, както всички чувства, има сладка и горчива страна. Моето мнение е, че при нея преобладава сладката страна. Чувал съм, че първата любов е най-сладка, но също така и най-горчива.
	Сашо Павлов












	*Огнището*
	Мрак. Тишина. Искра в тъмнината и после топлина. Пламъци, огън, стихия, бушуване. Огнени дръзки езици, горещи, парещи, режещи пипала. Пожар! Море от лава, огнени подскоци, разтопени чувства, въглени, поглъщащи вълни от жар и жега. Пожар. Пожар. Пожар! Сняг. Сняг. Замръзващо, сковано, втърдено ледено сърце, заскрежено, угасващо, бледо. Умиращо. Треперещо. Така умира едно човешко същество от студ, а обградено с жега. Защо? През пламъците и бушуващата лава замръзва едно сърце. Да. Защото отвътре е празно. Защото душата умира, угасва, самотна, гладна, жадуваща. Защото едно човешко същество не се е сетило, че душата му е това, което му дава живот, това, което го прави човек. И съществото живяло без да чувства, без да бъде чувствано. Живяло е от топлината на тялото, а душата е оставило в леда. И обграден от пламъци, човекът умира, сковаван от студа. Студа на собствения си страх. Страх да чувства. Лежи в снега и бавно затваря очи. А небето плаче. И падат снежинки. Като сълзи от звезда. Като малки късчета стъкло, залепващи парчетата от една чуплива човешка душа. Сега! Сега човекът е прорязан сякаш от ледена стрела право в сърцето. Първото чувство. Тъга? Любов? Не знае. Но продължава да чувства. И отваря очи, става, оживява. И чувства. Чувства. Събаря стени, руши, разкъсва окови, кърти, пречупва железни решетки. И се учи да чувства. Защото само, когато се научиш да обичаш и когато се научиш да плачеш, можеш с право да се наречеш човек. И тогава можеш да откриеш себе си. В истинския земен свят. Да откриеш душата си и да я помолиш за прошка. Да съумееш да бъдеш човек. Огън. Огън. Пламъци. Течащи струи огнен, карамел. Попиващи, пламтящи полета, поглъщащи звездни гори. И истински, жарки небета, пламтящи, горящи звезди. Стихия. Стихия. Огън. Пожар. Пожар!!! Огнище. Огнище. Човешкото малко огнище. Малката, изгаряща бавно от пламтящи чувства душа. Пламъци…Огън…Стихия…
	Янко Манолов













	Начало \| Кои сме ние? \| Учебна дейност \| Материална база \| ЕСПА и светът \| Прием